Проучване: Повечето SAP миграции се провалят още във фазата на планиране

Голяма част от проектите за миграция към SAP S/4HANA срещат сериозни затруднения още преди реалното внедряване. Това показва проучването „The State of SAP Migrations“ на технологичната консултантска компания ISG.

Изследването, обхващащо над 200 бизнес и IT ръководители от международни компании с повече от 1 000 служители, разкрива, че едва 18% от организациите използват миграцията като възможност да внедрят нови SAP процеси и технологии. За разлика от тях, 49% запазват съществуващите процеси и данни с минимални или никакви промени.

Пропуснати възможности за трансформация

Според анализаторите компаниите често се фокусират върху минимизиране на риска вместо върху стратегическа трансформация. В резултат те пропускат потенциала на автоматизацията, аналитиката и AI функционалностите, които S/4HANA предлага.

Честа причина за ограничените промени е натискът, свързан с края на поддръжката на SAP ERP Central Component (ECC). Много организации стартират миграцията, за да спазят сроковете за поддръжка, а не за да модернизират цялостно своята IT среда.

Закъснения и надвишени бюджети

Според ISG близо 60% от SAP миграциите изостават от графика и надвишават бюджета. Основните причини са подценена сложност, разширяване на обхвата и липса на вътрешен ресурс.

Анализаторите подчертават, че проблемите рядко са чисто технически. По-често те произтичат от слабо управление и неясно разпределение на отговорностите между системни интегратори, SAP доставчици и специализирани партньори.

Липсата на ясни критерии за приемане, дефинирани роли и независим контрол върху ключови дейности като подготовка на данни, интеграционно тестване и управление на промяната води до забавяния и разширяване на обхвата на проекта.

Управлението като ключов фактор за успех

ISG препоръчва компаниите да разглеждат управлението на SAP миграцията като стратегически инструмент за управление на риска, а не като административна формалност.

Това включва:

• ясно дефиниране на отговорностите на всички участници;
• установяване на обективни контролни точки при прехода от дизайн към разработка и тестване;
• независим надзор върху критичните етапи на проекта.

Според анализаторите проектите, които разчитат доставчиците да се самоуправляват, често идентифицират проблемите едва когато времевите и финансовите резерви вече са изчерпани